ЛРД Злокучене е ловна дружина, част от ЛРД София-Юг и се намира на територията на София-град и ДГС Самоков. От 2024 г председател е Антон Цветанов Стефанов (50 г.)
и в нея членуват 39 души.
Дружината е многообразна,
като най-възрастния ловец
е почетният Ангелин Ботев
(82 г.), пенсиониран
полковник от
Министерството на
отбраната на РБ, а
най-младият ловец е
студентът по „Национална
сигурност – криминалистика” в ВУСИ Боян Цветанов Борисов (23 г.). Територията на ЛРД Злокучене възлиза на над 30 кв.км. 3055ха, като тя се състой от иглолистни и широколистни гори, обработваеми ниви и над 11 км. крайбрежна линия на язовир Искър. През територията преминава р. Искър в която се влива река Палакария и две по малки реки извиращи от ловният район, една от който се влива във вътрешно язовирче което ЛРД Злокучене стопанисва и редовно зарибява за да има възможност за лов както на дива патица, а така също и за риболов. Стопанисват се над 10 декара дивечови ниви. На ловната територия видовото разнообразие е силно изразено, може да се наблюдава популации както на дива свиня, сърна и заек, като през годините е наблюдавано стадо благородни елени, така и много разнороден пернат дивеч като патици, фазани, яребици, гривяци и още много други. Благодарение на ежеседмичното подхранване се забелязва подобряване на трофейните качества на популациите обитаващи територията.
Историята на дружината в миналото е била динамична. Ловно стопанство язовир Искър-юг №66 е получило името си от местонахождението си на яз. Искър, в неговата южна част, а номера от общата номерация на ловните стопанства в Софийска област. На основание решението на пленума на ЦС на БЛРС от 18.03.1966 г. за създаване на ловни стопанства в страната и определяне на нормалните дивечови запаси в протокол от 26.07.1967 г. утвърден от Районна дирекция на горите – гр.София и заповед №1255/967 г. на М.Г.О.П.С. ловното стопанство язовир Искър-юг №66 е предадено на 4-та ловно-рибарска дружина. По късно преименувана на ЛРД „Злокучене”. До 1998 г ловната територия е била значително по-голяма, след което по незнайни причини ни отнемат от ловният район който се намира в района при паметника на Дан Колов и от три ловища ни остават две.
В архивите от нейните начални години може да се види, че нейни членове са били видни общественици, юристи и служители на Националното радио и телевизия.
ЛРД Злокучене, в зараждането си, гордо може да спомене едни от най-почетните си членове, актьорите Иван Тонев (носител на орден „Кирил и Методий” I-степен) и Стоил Попов в ЛРД Злокучене през годините благоприятстват за приемственост на различни поколения от една фамилия такъв пример са Рудолф Чижек и Николай Николов и двамата дългогодишни председатели и синовете им Юри Чижек също участвал дейно в ръководството на дружината и Васил Николов .
Цветан и Боян Борисови, Станеви – Баща, Сини и Внук,Тоневи – баща и син, Атанасови – Баща, Син, Внук, а скоро очакваме и правнукът им да се включи в редиците ни. От създаването си до момента ловната дружина е имала 8 председателя - Нягол Тодоров, Петър Донев, Рудолф Чижек (1975 г. - 1981 г.), Дончо Донев (1991 г. - 1993 г.), Замфир Хаджийски (1993 г. - 1996 г.), Юри Чижек (1996 г. - 2001 г.), Николай Николов (2001 г - 2023 г.) и Антон Стефанов (2024 г. - до момента). Вписан в регистрите като пръв председател на дружината е Нягол Тодоров, като през 80-те години на 20-ти век той в сътрудничество с тогавашният Директор на ЗИТ (Завод за изчислителна техника),се договарят Членовете на ЛРД Злокучене да дават трудови бригади за изграждането на бунгала на техен терен на устието на р. Искър,за да може след тежък ловен или трудов ден ловците да се съберат и отдъхнат тъй като 90% от членовете на дружината са предимно от София. С промяна на времето и смяна на собствеността на завода, на дружината ѝ се налага да получи помощ от военното поделение в близост до ловните територии, като те им предоставят тяхната леглова база. През лятото на 2005 година, след преминало общо събрание, се взима решение за изграждане на ловен заслон
Не след дълго, през 2007 г. след пожар, който я изпепелява, решимостта на ловците и добре изградения екип начело с председателя по това време Николай Николов изграждат нова масивна ловна база която се използва, разширява и обновява и до днес.
През годините ловната дружина е притежавала волиери за доотглеждане на дребен и пернат дивеч в района на рибарниците. Ежегодно се разселват яребици ,фазани и зайци. Поетапно се изграждат, ремонтират и поддържат пътищата, чакала, хранилка и фуражни бази,дивечови ниви, волиери и всичко необходимо за проследяване развитието и миграцията на дивеча. Дружината развива територията си като създава всички необходими условия както за стопанисване, така и за развиване и опресняване на популацията на дивеча също така и за привличане на нови и млади ловци към добрите ловни практики и традиции, за да може да ловът като хоби и като начин на препитание да се запази и предаде през поколенията както нашите деди са предали на нас.
